Cathal + 29 Y-O + FC: Andrew Hozier-Byrne + Първородният Принц на Сиелиа+ Ликът не може да бъде сменен+ Дарбата може да бъде подбрана
I don't wanna be more
bitter than sweet
Свещите в двореца никога не достигаха. Стотици бяха пропилявани по прищявка на краля, за поредния пир в негова чест. Колко голямо его трябва да притежаваш точно, че да храниш и поиш облагодетелствани нехранимайковци вече няколко десетилетия...
Да, Кахал не беше почитател на негово величество и чувствата бяха реципрочни. Кралят отдавна се бе отказал да го кани по пиршества и балове, но дали от суета, или от някакво неизказано бащино чувство, винаги го споменаваше в тостовете си. Кахал го чуваше от сенките. В годината след инцидента, вината се бе покълнила и разпъпила в Негово величество и той нареди да изградят система от вътрешни тераси, по които Кахал да се движи из двореца. Бяха ги направили паянтови, от изгнило, отпадъчно дърво, което миришеше кисело като дъното на бъчва и дори не скърцаше, джвакаше, когато някой стъпва по него. Кралят се бе заблуждавал, че първородният син, неговият наследник, когото учеше на чeтмо и писмо откакто бе на три, щеше все някога да преодолее агорафобията, която бе диагностицирал един лекар, довлечен на сила от Мидера.
Годините си вървяха, часовникът напевно цъкаше зад гърба му като недоволна дойка, а Кахал така и не посмя повече да стъпи по дворцовите коридори. Зли мълви започнаха да се носят по негов адрес: народът казваше, че бил умрял, други му приписваха неизлечима болест, трети се съмняваха в неговото съществуване, а някои, дори, че бил обезобразен след инцидентът и вече не приличал на човешко същество. Всъщност, принцът наистина бе изгубил част от облика си във фаталната сутрин преди 14 години, но за негово щастие това се изчерпваше с дясната му ръка.
It would hit you like poison
It if you knew what I knew you would be angry too
Учудващо бе колко неща може да прави недъгав човек, но още по-удивително бе какво бе готов да направи, за да убие болката. В крайна сметка, онези, които казваха, че Кахал бил изгубил човешкия си лик започваха да бъдат все по-прави, защото с всяка изминала година, белезите от остриета по торса, лявата му ръка и бедрата ставаха все по-гъсти. Лекарят от Мидера бе заявил, че агонията се дължала на парче дърво, което влязло под кожата на Кахал и се сраснало с коста, когато раните заздравявали. Никой от лечителите не го бил забелязал. Докторът дори го потвърди с един чудноват апарат, който носеше със себе си, дето можеше да наднича в човешкото тяло. Освен раните, които сам си причиняваше, за да изтрие болката в ръката, Кахал се обърна и към старите книги на баба си, която освен като харизматична кралица, макар да не била красавица, също се изявявала като знахарка. Дребният, объл почерк, който приличаше на листенца на лайка разказваше за комбинации от пелин и салвия, примесени с меча лой, които да се примесят като мехлем за болка. Така принцът намери лек на тялото и душата си. Дори и да не обичаше да се среща с хора, да им помага беше негово призвание, също като на прародителката му. Първо помогна на един дюк с язвата му, после шинира крака на момчето на коняря, което паднало от седлото. Мълвата за невидимият принц и неговите лекове излезе извън дворцовите стени бързо. Той започна да приема в катакомбите всички, които го молеха за помощ. Никога не им взимаше пари, в замяна искаше просто те да стоят на 1 човешки бой разстояние от него, с гръб.
Do you wanna destroy it, does it get in your head?