Wilhelmina Bowditch | CEO of the Institute| TAKEN

Вилхелмина дори не познава майка си, която трагично умира при раждането й. Баща й, бивш полицай, изгубил работата си заради неконтролируемото си пиянство, не спира да обвинява дъщеря си за трагичната съба на съпругата му. Момиченцето израства сред аромата на догарящи цигари и недовършени бирени бутилки. Единствената топлина, която получава е тази от дроида бавачка, грижещ се за нея. Макар просто робот, Вилхелмина открива повече неподправена любов в нея, в сравнение със собствения си баща.  Мъжът единствено раздаваше тежки шамари, прогарящи невината детска кожа. Момичето си спомня онази буреносна вечер твърде добре, сякаш запечатана върху клепачите й. Тежката миризма на водка се пропиваше в дрехите й, а десниците му се озоваваха върху бузите й отново и отново. Всеки робот детегледачка има вргаден механизъм, включващ се когато детето попадне в опасност. Така и не се просълзи за баща си, дори когато кръвта му оплиска собствените й бледи страни. Това бе просто инстинкт. Бавачката се превърна в пример за това "на какво са способни дроидите", лекомислено отнемащи живота на собствените си. Никой дори не попита малкото момиченце какво е преживяло и защо скърбеше повече за убийцата на собствения си баща.