I've been losin' sleep
I've been keepin' myself awake
Елитарното общество на Сиелиа винаги е било контролирано от слухове и провокации. Неговите постоянни спекулации правят почти невъзможно нещо да убегне на злите езици. От около година насам, главна тема на жълтите новини в кралството беше една обикновена шивачка, която имаше мъничко ателие в центъра на Сиелиа, близо до градския площад с фонтана. Деметриа Лево, или Деми, за онези, които фамилиарничеха с нея, бе най-хвалената от всички дизайнерки в кралството, а славата й бързо бе стигнала до ушите дори на самия Крал, който в една следобедна своя разходка, се бе отбил в шивачницата й, за да си поръча пролетно сако. Първите няколко техни срещи в бяха обясними, защото трябваше да се вземат мерки, а после да се нанасят корекции, но след като вече сакото бе готово, посещенията на Краля не секнаха и това накара всички клюкари ожесточено да спорят за естеството на тяхната връзка.
Този път, спекулаторите се оказаха прави, защото Кралят и шивачката се омъжиха, в крайна сметка. Церемонията бе скромна и скрита от чужди очи, за разлика от предишните две сватби на Краля. Деметриа така и не спря да шие рокли, а малкото й магазинче стана център на Сиелианската мода. Шарени тълпи се виеха пред вратата му всеки ден. Освен един.
Една студена януарска сутрин, докато ветровете още виеха, а студът бе нахапал бузите й и ги бе направил червени, Деми бе стъписана от малка бележка, закована с кабърче на вратата на студиото й.
“Знам какво се случи днес преди 21 години....”